A.C.T.A. или как милиционерщината стана национална политика.

Вторник, 07 Февруари 2012 18:35
Stop ACTA
Мечтата на родната /и не само/ милиция и обслужващите я политици винаги е била да направи целия български /и не само/ народ виновен по подразбиране. Целта на занятието е при нужда всеки един индивид от обществото ни да бъде елиминиран законно. И тук на помощ идва А.С.Т.А. В дългогодишната ми практика като системен администратор и компютърен специалист, до момента не съм попадал на компютър, в който да няма музика и/или филми, които попадат в категорията "пиратски". Напоследък обаче се очерта една тенденция - т.н. "пиратско" съдържание да се размива и притежаването на такова рязко да намалее. Причините за това са многобройните сайтове за видеосподеляне, които са на практика пълни със съдържание с неуредени авторски права. Същите сайтове работят в рамките на закона и когато за някой клип има претенции от правоносител, той бива незабавно отстраняван... Потребителите пък веднага го качват отново и така се влиза в омагьосан кръг, в който нарушаването на права е законно. Резултатът е, че все повече потребители в глобалната мрежа вместо да свалят все по-трудно откриващите се mp3-ки, започнаха да си слушат музика директно от въпросните сайтове. С това си свое действие стават все по-малко виновни в нарушаване на нечии авторски права, което пък прави посегателства от страна на репресивните служби срещу тях все по-малко вероятни и най-вече незаконни. Очерталите се "проблеми" трябва да бъдат решени със законово споразумение, което да направи незаконен /престъпен/, достъпът до всякакъв вид информация, обект на нечие авторско право, с което да се върне презумпцията за виновност на гражданите. Това е и основната цел на А.С.Т.А

Нека разгледаме първо какво се крие зад понятията "правоносители", "авторски права" и подобни.
Когато един редови гражданин извършва някаква работа, за нея обикновено му се заплаща някаква сума и ако иска пак да получи сума, ще трябва пак да извърши някаква работа. Тук обаче идва особената категория хора, които не са съгласни да работят всеки път, когато искат да получат пари... а те искат да получават не просто пари, а много пари, които да им осигуряват завиден стандарт на живот. На пръв поглед, нищо нередно. Всеки човек се стреми към някаква форма на благосъстояние, но не на всеки държавата се съгласява да му помага за това. Когато един обикновен човек отива на работа, той очаква от работодателя си да му осигури нещо за вършене, срещу което да му плати съответно надница. В последните 20-тина години сме свидетели на това как непрекъснато потенциалните правоносители упрекват и муфтят държавата /всички нас/ да им осигури финансиране /от нашите данъци/, с което да произведат продукт, от който да печелят те и само те, докато са живи, че и след това. Когато въпросната прослойка от хора иска финансиране, го прави с мотивите, че прави култура. Когато обаче се създаде тази култура, се оказва че тя не е просто култура, а продукт, обект на авторско право, от което правоносителят им трябва да печели дивиденти и то много. Тук обаче идва вторият проблем. Никой или почти никой не е склонен да плати за тези продукти на културата. Така целта благосъстояние става мираж. На помощ обаче идва законодателство и силови похвати, които целят да ни принудят да плащаме за същия този непродаваем продукт. В цената на всеки един произведен празен CD/DVD се включва една сумичка, която отива за правоносителите на същия този продукт, който никой не би си купил. Презумпцията е, че като си купиш диск, ще запишеш на него нещо, което е обект на чуждо авторско право. Ако обаче запишеш нещо, което си е твое, не очаквай да ти върнат парите.
С развитието на IT технологиите като цяло ставаме свидетели на едно супер уродливо явление в т.н. цивилизован свят. Многобройни фирми, ползващи несъвършенствата /да не кажа по-тежка дума/ в  патентното законодателство на същите страни, на практика вместо да се заемат с измислянето на реални продукти, се впуснаха в изследване на регистрираните патенти и започнаха да регистрират такива на всичко, което все още не е регистрирано, без значение, че нямат никакво отношение към създаването му. В резултат на което, каквото и IT начинание да се подеме от някого, се оказва че нарушава патентните права на многобройни правоносители. Положението стана толкова абсурдно, че примерно гигантът Microsoft, печели повече от Android, безплатна операционна система, към чието създаване Microsoft няма ни най-малка заслуга, отколкото от собствената си и аналогична ОС - Microsoft Mobyle.
Ползвайки безумните пропуски в патентното законодателство, австралийски шегаджии бяха успели да регистрират патенти върху колелото и топлата вода. Гиганти като Google вместо да насочат финансовите си ресурси към създаване на нови реални продукти, от които да има полза цялата планета, ги пренасочиха към изкупуване на безбройните фирми, регистрирали всевъзможни патенти.

След като изложих, доколкото можах, следствията от понятията правоносители и авторски права, редно е да си зададем въпроса кой има полза от това и каква е тя. В много изолирани и частни случаи изгода имат самите автори. В голямата си част, обаче, авторските права не са собственост на авторите или не те са печелещите гигантски суми от авторството им. Примерно в момента една българска фирма продава повечето български филми, правени някога, на които авторите им често не са между живите, а продуктът им е финансиран изцяло от държавата, тоест е собственост на всичките и граждани... или поне така би трябвало да бъде. Да ама не. Така пари не се изкарват. Преди няколко години в България беше приет ЗАКОН ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА, който даде възможност на една фирма да монополизира собствеността върху почти всичкото творчество но хората, откакто свят светува. Същата фирма, заедно с още няколко подобни непрекъснато натиска властта /вероятно чрез обичайните корупционни механизми/ да се впусне в репресии, с които да принуди всички заведения, таксиметрови и не само превозни средства, да отделят по някаква сума пари годишно за въпросната фирма. Презумпцията е, че тя притежава всички възможни и невъзможни права. Не е нужно да си Айнщайн, за да сметнеш, че  в България има над 10 000 заведения и поне 30 000 таксита. Ако всяко от тях плати по примерно 200 лв., се получава една доста голяма сума. Има и по някоя трошица за авторите, има и за политиците, има и за милиционерите, които ще осигурят изпълнението на плана. С две думи - всичко е за пари.

На всички трябва да ни е ясно, че във всеки политик дреме корумпиран диктатор, който с радост ще отнеме нашите пари, труд, свобода и дори съдба. През цялата история на човечеството средният индивид е живял в някаква форма на робство, подтисничество и отнета свобода. През 20-ти век се случи чудото, част от популацията на Земята да получи невиждани права и свободи. До това нетипично състояние на обществата се стигна след многовековна борба и морета от кръв. Сегашното поколение по непонятни за мен причини си въобрази, че процесът на освобождение и демокрация е необратим и свободата ни е наше право, с което ще живеем до края на дните си. Да, ама не е точно така. Бавно, но сигурно се приемат закони, които ни отнемат свободите една по една. Вече е незаконно да се протестира или стачкува, ако не ни е дадено специално разрешение..., което пък може и да не ни бъде дадено. Нямаме право да протестираме там, където ще ни видят и чуят, тоест пред сградите на власт имащите. България никога не се е радвала на истинска демокрация и вкусът на истинската свобода е непознат за българина. В демократичните страни всеки има правото да е невинен, докато съдът не го обяви за виновен. В България и най-вече в Интернет или по-точно в българската част от него, нещата са доста неприятни. През последните години станахме свидетели на милиционерски репресии срещу не един български сайт. Бяха "разбити" от ГДБОП много торент тракери, FTP сървъри и всевъзможни престъпници, като в такива не ги обвини съдът, а родните ни милиционерски служби. В страните с по-големи и по-истински демократични традиции, за да бъде спрян един сайт, се изисква влязла в сила присъда. В България е напълно достатъчно милиционерски шеф да иска да се похвали, че върши нещо на медиите. В Швейцария преди няколко дни осъдиха трима от създателите на ThePiratebay на лишаване от свобода, но никой не реши да им закрива сайта, а още по-малко пък да им конфискува или разбива, както обичат да казват родните милиционери сървърите им.

Преди около 2 години в България беше приет спорен Закон за Електронните Съобщения, който до някаква степен развърза ръцете на милиционерите да действат без решения на съда в репресивните им акции срещу потребителите на комуникационни услуги. Законово ни беше отнето правото да имаме анонимни телефонни номера или Интернет достъп. Сега с търговското споразумение А.С.Т.А се цели осигуряване на пълен достъп до цялото съдържание в Интернет и активността на потребителите от заинтересовани правоносители и обикновени милиционери. Вместо власт имащите да изпълняват дадената им от нас роля, да защитават нашите интереси, те се впускат в защита на интересите на една тясна прослойка от обществото, която трупа печалби чрез репресивни методи и откровена принуда. Ако се запази същият темп, не е далеч времето, в което ще ни водят под строй на кино или концерт, но ще си плащаме за това и то толкова, колкото ни наредят, а Интернет от глобална комуникационна мрежа ще се превърне в Биг Брадър!

Типично по български повечето хора ще сметнат, че технологията и този път ще намери начин да заобиколи милиционерщината и съдържанието ще продължи да е достъпно за всички. Да, така е... и този път ще стане така, но защо да си го причиняваме???! Премиерът на страната имаше наглостта най-брутално да ни излъже, че парламентът щял да коригира текстовете на споразумението, сякаш има право на това!  А.С.Т.А е международно търговско споразумение, чийто текст не се пише в българския парламент! Ако същият има думата за нещо, то е дали да сме част от това споразумение или да го прати на бунището на историята, където му е мястото. Апелът ми към българския премиер, парламент и т.н. институции е да се  приложи чл. 6 т. 4 от А.С.Т.А, който казва, че всяко правителство може да оттегли подписа си. След което да помислят за член в Конституцията на Република България, който да осигури адекватна защита на всички ползващи Интернет от бъдещи посегателства над нашите права и свободи!


Георги Борисов
www.pernik.org

Тази статия е под GPL лиценз и всеки, който иска може да я публикува, усъвършенства и пак публикува, без да дължи авторски права на никого.


Включете се в националният протест срещу присъединяването на България към А.С.Т.А
 

Регистрирайте се, за да напишете коментар




ВОДЕЩИ НОВИНИ

  • xxx720ПолицияПернишки полицаи задържаха двама криминално проявени за кражба. На 08 януари тази година, в полицията е подаден сигнал за извършена кражба на инструменти и електрически машини от работилница в пернишкия кв. „Калкас”. Органите на реда предприели разследване и след проведени множество процесуално-следствени действия установили извършителите на деянието – 20-годишният М.М., в съучастие с 16-годишен младеж. Двамата са криминално проявени, познати предимно с кражби на домашно имущество. Задържани са за 24 ч. и работата по документиране на случая продължава.

  • ПолицияКюстендилец е задържан при специализирана полицейска операция. Акцията е проведена от служители на Районно управление „Полиция” – Радомир.

  • ПолицияРадомирски полицаи задържаха криминално проявен за подкуп. 15-минути след полунощ, на ул. „Райко Даскалов” в гр. Радомир бил забелязан лек автомобил „Рено Клио”, движещ се без включени светлини.

  • ПожарнаКъща е горяла вчера в земенското с. Мурено. Няма пострадали хора. Пламъците лумнали около 22,00 ч., в имота на 47-годишният Н.Р. Причината е небрежност при боравене с открит огън. Унищожени са около 60 кв. м. покривна конструкция и покъщнина. Два екипа на пожарната служба в Земен потушили пламъците. Спасени са съседни стопански и помощни сгради.

  • ПолицияРадомирски полицаи установиха не регламентиран превозвач на пътници. Акцията е проведена вчера, от служители на местното полицейско управление и колегите им от ДАИ – Перник. Органите на реда проверили лек автомобил „Волво”, управляван от столичанина Д.В./43 г./. Криминално проявеният мъж превозвал четирима човека по линията Радомир – Перник на цената на билета. Съставен му е акт по Закона за автомобилния превоз и колата е оставена на наказателен паркинг за срок от 6 месеца. Глобата за подобно нарушение е от 500 до 2000 лева.