ACTA не е нито началото, нито ще е края. ACTA нито ще спре споделянето на файлове, нито ще направи артистите богати. Средствата за заобикаляне на технологичните ограничения, които ACTA ще наложи, са отдавна измислени и от години се използват от организираната престъпност. Да, това споразумение ще спомогне за обявяването ви за престъпници, но не го взимайте лично, а го приемете като само още един етап в процеса по разделяне на обществото според достъпа до информация. Във време, когато знанието е най-важната предпоставка за успех и средство за производство, неоторизирания достъп до знание ви прави престъпници. Когато възможността да се създава се цени толкова високо, е естествено това право да бъде монополизирано и защитено със заплаха от репресии.  В този смисъл, ACTA е само инструмент за разделяне на хората на можещи и знаещи, от една страна и обикновени престъпни невежи от друга.

 

 

Ние всички вече сме престъпници, не си правете илюзии. Всички нарушаваме нормите за защита на „интелектуалната собственост“, без да сме музиканти, артисти или хора занимаващи се само с интелектуален труд. Абсурдността на сега действащата уредба води до това, че подобни естествени дейности са на ръба на законното:

• Да четете книга на детето си – погледнете съобщението за правата: забранено е всяко възпроизвеждане, по какъвто и да е начин. Какво си мислите, че е четенето на глас?
• Детето ви не може да рисува, рецитира или пее чужда песен – всеки се учи да твори като подражава на чуждото, но това е (о, ужас!) копиране на авторско произведение и директно ограбване. Опитайте се да го снимате и качите в сайт за споделяне и бъдете благодарни, ако само ви изтрият.
• Да пускате музика на сватбата си, рождения ден или какъвто и да е друг празник – това е публично изпълнение, изрично уредено право за носителя на правата, който няма (а и не знае как) да спечели от вашата веселба.
• Да пращате връзка към каквото и да е онлайн – няма начин да знаете дали по този начин не разпространявате произведение, което нарушава чужди права, а вие не искате да сте съучастник в кражба на интелектуална собственост, нали?
• Да цитирате, да критикувате, да спорите – без значение дали това е допустимо ползване, ползването на част от чуждо произведение може да ви въвлече в спор дали сте имали право да го ползвате въобще, което прави началната цел доста далечна.

Примерите може да ви се струват абсурдни, но те не са измислени. Повтарям – всички ние сме нарушители на закона и то многократно всеки ден. Може би бихте се запитали що за закон може да е този, който бива нарушаван от всеки и очевидно не може да бъде спазван? Отговорът ще е – такъв закон, който има нужда от мерки като тези, предвидени в ACTA. Мерки за насилствено прилагане на закон, който инкриминира цялото общество, мерки като:

• Заобикаляне на полицията при разследване и съда при решаване на спорове – наричат го „сътрудничество в рамките на бизнес общността“ (чл. 27.3), но става въпрос за познатите от други актове „extra-judicial measures“ и „alternative to courts“. На практика се иска възможност за частно разследване и наказване от квази-административен трибунал. Когато всеки гражданин е нарушител не е ефективно да се ползват инструментите за нормално разрешаване на граждански спорове.
• За възможностите на това частно обвинение се искат несанкционирани правомощия за навлизане в личния живот, които са традиционно достъпни единствено за разследващите органи – чл. 27.4 дава на правоносителите право на достъп до лична информация за всеки потребител.
• Обвинението не трябва да е натоварено да доказва вреди и за тази цел чл. 9 въвежда презумпция за вреди, които не трябва да се доказват. Това е на практика законоустановена неустойка и отнемане възможността на независима трета за преценка на вредите. Вие сте виновни и размера на вредата е само подробност, която няма нужда да бъде дискутирана.
• Наказателни санкции срещу всеки, който е по някакъв начин замесен в твърдяно нарушение, по начин който може да бъде определен като съучастнически (чл. 23.4) и за да не сме твърде милостиви – в чл. 24 задължава санкциите да включват лишаване от свобода.
• Повдигането и поддържането на обвиненията не трябва да струва пари на заинтересования, а трябва ако може да се извърши за сметка на цялото общество и затова чл. 26 задължава органите да са задължени да действат без да са сигнализирани (ex officio).
• Технологиите и Интернет може да не са изгодни за правоносителите и затова те си запазват правото да искат „корективни мерки“ (чл. 27) като спиране и  срещу граждани, цифрови мрежи и всякакви други технологии, наричани общо „средства за масово разпространение“. Средства за масово нарушение, казано по друг начин, като на протоколи и технологии за обмен на информация или интернет платформи и сайтове.
• И за черешката върху глазурката – в чл. 36.2 и 42 се предвижда възможността ACTA да бъде изменяна  и допълвана от нарочен комитет – отново в пълна секретност, разбира се, без каквото и да е съгласуване и заобикаляйки всички процедури по обсъждане.

Ако се чудите дали всичките тези разпоредби не дават някакви права на вас като потребител – вие получавате правото да сте пасивни консуматори, които са готови да не мислят и единствено да плащат. Да плащате, за да ви казват какво да харесвате, какво да знаете, какво да мислите, какво да можете и в допълнение да плащате за да може да бъдете преследвани и наказвани, ако не желаете това да бъде така.

 

 

Източник: blog.peio.org