Едно средностатистическо жилище у нас е около 80 квадрата. Според данните от последното преброяване в един дом живеят средно по 1,9 човека, докато преди 10 години той е бил обитаван от 2,1 души. Преброяването показа, че най-нагъсто живеят в Благоевград - там в един апартамент или къща съжителстват по 2,3 човека. Точно обратното е в Перник - тук се ширим, като на едно жилище се пада под човек и половина. Общият брой на жилищата в областта е 95 040. От тях 63 191 са обитавани, което е 66,5%, в останалите – 33,5% никой не живее. Основната причина е ясна- липсата на препитание и емиграцията. Най-много пустеещи жилища има в Трънско и Земенско. Според данните излиза, че сме напуснали най-сетне върха по пренаселеност в ЕС и се закотвяме по-близо до средата на класацията. Защо се получава така, е ясно - стротиленият бум през последните години, демографските показатели, гурбетът в чужбина. За десет години между двете преброявания българите са намалели по различни причини с 564 331 човека, но жилищата им се увеличили със 198 274. Само за годините на прехода от 1989 г. частното предприемачество е довело до построяването на нови 813 000 дома. Общо жилищата в страната са 3,887 млн. , като 66% от тях се намират в градовете, показва преброяването. Според статистиката малко над 2% от българите обитават домове от по 400 и повече квадрата. Други 3 556 постройки обаче не покриват дори дефиницията за жилища, става дума за фургони и бараки, които вероятно се намират в циганските гета на градовете. И нали вече сме в Европа- ето и малко данни за сравнение. Пак според преброяването 97,5% от всички домове в България са частна собственост, докато в ЕС близо половината от хората живеят в собствени жилища. Около 17,8% от цялото население на ЕС живее в пренаселени жилища, показват данните на Евростат. Най-натясно са в Латвия, където 57,7% от хората нямат достатъчно жилищна площ. Следват Румъния с 55,3%, Унгария с 55% и Полша с 49,1%. У нас според Евростат натясно живеят вече 47% от жителите. Според европейската статистика за притеснени се смятат хората, които нямат самостоятелна стая за семейната двойка, за дете под 12 г. , за юноша над 18 г. и т. н. В другия край на скалата е Кипър, където едва 1% от хората нямат достатъчно стаи според евроизискванията, а също и Холандия с 1,7% притеснени жилищно граждани.