Всичко това в рамките на два дни. Днес е третият и това поредно премиерско чудо за пореден път ще бъде забравено.

Но ще остане горчив вкус като в популярния еврейски виц. И той ще бъде на петрол. Онзи легендарен арабски петрол, върху който лошият Запад и най-вече Големият сатана(Съединените щати), все искат да сложат ръка, за да завладеят окончателно света. И до който - Аллах акбар! - все не се добират. През лятото на 2009 г. търговете за петролните и газовите полета в Ирак бяха спечелени от китайски, руски и британски фирми. Американските петролни компании се класираха на четвърто място. Сега САЩ купуват иракския петрол на пазарни цени, без никакви отстъпки.

Така че ако някой ви каже, че Съединените щати и съюзниците им бомбардират Либия, за да сложат ръка на петролните му резерви, защото петролът в света свършва, да знаете, че е левичар. За да работи глобалната икономика – включително Китай и Индия – са й нужни около 85 милиона барела на ден. Днешните доказани резерви възлизат на 1.3 трилиона барела. Конвенционалните петролни ресурси (тези, които се произвеждат чрез сондиране на кладенци) удвояват числото на 2.6 трилиона барела. Канадските катранени пясъци увеличават оценката на 2.8 трилиона барела. При сегашното потребление 2.8 трилиона барела ще стигнат за 90 години.

Ако друг ви каже, че големите петролни компании – или световните финансисти, в зависимост от предпочитанията – изкуствено повишават цената на петрола, за да се обогатяват неправомерно, си е направо комунист. За да се поддържат цените на петрола (чрез купуване на акции на борсата) изкуствено високи, са необходими около 100 милиарда долара дневно. За цялата 2007 г. нефтената компания Ексон-Мобайл, която притежава най-много активи в света, имаше само 40 милиарда долара печалба. С тези пари щеше да спекулира с цената на петрола…цял половин ден.

Цените на петрола растат не защото петролът в света свършва, а защото световното петролно богатство е концентрирано в недемократични страни. Единствено Канада сред петте страни с най-големи петролни резерви има пазрна икономика. Останалите: Саудитска Арабия с 267 милиарда барела, Иран със 133 милиарда барела, Ирак със 115 милиарда барела и Кувейт със 104 милиарда барела, упражняват тотален държавен контрол. Техните петролни министерства третират петролната индустрия като дойна крава, от която очакват приходи, без да правят разходи. В една пазарна икономика производителите на петрол, точно както фабрикантите на безалкохолни напитки и компютри, отговарят на високите цени, като увеличават производството. Страните от ОПЕК правят точно обратното: през септември 2008 те решиха да намалят добива на нефт заради „очертаващо се свръхпроизводство на пазара”…Ще видим какво ще решат сега.

За левите в цял свят петролните компании са новите „барони-разбойници” на капитализма – такива, каквито през 19 век бяха Юнион Пасифик, а през 20 век – Юнайтед Фрут. Капитализмът за тях е вечното жертвено агне и обяснение за всичко лошо, което се случва по света.

Каквито и обществени проблеми да съществуват на Запад, те са, разбира се, причинени от злата природа на капитализма. Каквито и проблеми да съществуват в марксистките страни (колкото хартисаха), те също са резултат от злата природа на капитализма. Преди век и половина капитализмът беше лош, защото водеше милиони към бедност. Днес е лош, защото създаденото от него богатство не води до щастие. За левите капитализмът не може да направи нищо добро.

И по-добре и да не се опитва – те определено не го заслужават.

Калин Манолов

kalin-manolov.blog.co.uk