Пунктовете, които се намират в жилищните райони и центъра на градовете, ще бъдат изнесени в индустриалните зони и то само в селища с приети устройствени планове. Целта е да се намали броят на пунктовете, които в момента са 2400, за да може дейността им да се контролират от МВР. Забранява се предаването от граждани на релси, кабели, знаци и части от паметници. До 100 000 лв. е глобата, ако пунктът приеме такива части. До три години затвор грози крадците на релси и кабели. България е сред малкото държави, в които физически лица могат да предават такива вторични суровини. В момента всеки може да продаде кабел или релса, като трябва да представи сертификат за произход. Попълва и декларация с данните си, за да е ясно кой носи наказателна отговорност. С промените в търговията ще могат да участват само фирми - тези, които генерират отпадъците, и такива, които имат сертификат за произход. Задължително ще се сключва писмен договор. След забраната физическите лица ще могат да дават в пунктовете единствено битови метали - останали от ремонти, или медни съдове. Част от компаниите в бизнеса със скрап обаче са недоволни от намаляването на пунктовете. Едва 33% от общините имат общи устройствени планове и в останалите би трябвало да няма пунктове за скрап, коментират те. Сега пунктовете се контролират от министерството на икономиката, което издава лицензи за търговия със скрап. "Престъпленията са пряко зависими от цената на черните и цветните метали", обясниха от вътрешното министерстрво. Статистиката на едно от електроразпределителните дружество в страната показва, че от 2008 г. до началото на тази година кражбите на кабели са се увеличили със почти 200%. Факт е обаче, че този вид бизнес вече не е дело само на хората от мургавия етнос както беше преди години. Българската асоциация за рециклиране настоя за по-сериозни санкции срещу нелегалните съоръжения за претопяване на метали, които превръщат откраднатите материали в нова суровина.