Палатата настоява да не се допуска автоматично разпростиране (увеличение на минималния осигурителен доход), а където няма договореност, да се запазят сегашните нива или да се премине към намаление, ако експерти на МТСП установят, че има спад в резултатите на съответен икономически сектор.Това е пътят за осигуряване на устойчиво развитие на балгарската икономика.

От 80 икономически дейности (Съгласно промените в НКИД вече са 80), има сключени споразумения между работодателски и синдикални организации за 32 икономически дейности. За 48 дейности няма споразумения, т.е. настоява се за запазване на осигурителните прагове от 2011г.

Споразумения няма по две причини - или няма синдикален партньор, или работодатели и синдикати са на коренно различни мнения, но и в двата случая промяна, особено към автоматично увеличение, както се направи през миналата година ще прати още фирми в сивия сектор, а работници в списъка на безроботните.

От постигнатите споразумения средният индекс на нарастване на осигурителните прагове е 7,2 .

Най-висок ръст има при Националния браншови пчеларски съюз 20,3 %. Ръст от 14,4% е приет при хотелиерите, 11,4 % при растениевъдство, животновъдство и лов, 10,0 % при търговията с автомобили.

На заседанието представители на работодателите (КРИБ, БСК, Индустриалния капитал), поставиха въпроса дали този пчеларски съюз има правомощия да договаря такъв ръст за цялата икономическа дейност и за всички занимаващи се с пчеларство. Споразумението е подписано от г-н Пламен Иванов, от НБПС, и КНСБ.

На 27 септември предстои последното заседание, на което ще направи пореден опит да бъде убеден Министъра, да не налага административно увеличение на осигурителните прагове със 7,2 %, а с това и стимули за увеличаване на сивия сектор или безработицата.. Икономическите дейности, в които няма и не може да има споразумение, са над половината.